2019 България

ЕВРОПЕЙСКИ СТОЛИЦИ НА КУЛТУРАТА

Над 40 европейски градове са участвали в най-мащабната инициатива за културно сътрудничество на Стария континент. Историята на „Европейските столици на културата” показва , че инициативата се променя с времето. В последните години градовете, на които се присъжда званието „Европейска столица на културата” отделят основно внимание на развитието на културните и творческите индустрии в техните програми. Примерите от различните културни столици през годините показват, че най-успешни са проектите, които развиват икономика на културата , която включва сътрудничество между различни сектори.


Основен съвет към бъдещите домакини на „Европейска столица на културата” е освен да развиват сътрудничеството и да популяризират града в международен план, да не забравят, че проектът ще има успех единствено, ако привлече и поддържа участието и интереса на мнозинството от местните жители.
Погрешно е схващането, че инициативата „Европейски столици на културата” задължително ще донесе ползи в икономически план , ще намали безработицата и ще разреши всички социални проблеми в града. Опитът на предишните културни столици показва, че са неизбежни и проблемите, съпъстващи инициативата „Европейски столици на културата”. Ефектите от инициативата зависят от цялостното планиране, подготовка, провеждане и управление на проекта.
Въпреки, че всеки проект е различен, ще посочим няколко от често срещаните грешки и факторите за успех, за допълнителна информация тук .

 

Грешки

Фактори за успех

Липса на проекти с европейско измерение

+

Добре обмислена концепция на проекта

Недобро планиране на програмата, малко време за подготовка

+

Постоянна обществена ангажираност

Преклено амбициозни инвестиции в инфраструктурни проекти, които остават недовършени през самата година

+

Финансов и административен капацитет на структурата за управление

Загуба на интереса и участието на местните граждани

+

Внимателен подбор на партньори и проекти

Липса на диалог между организационната структура и властите

+

Планиране въз основа на подхода „отдолу нагоре“

Избор на неподходящи партньори за проектите

+

Разработване на добре балансиран проект на основата на традициите на града, но ориентиран към бъдещето

Оставка на артистичния директор

+

Привличане интереса на жителите на града и на околния регион, както и на чуждестранните туристи

Нереалистично планиране на бюджета (винаги се налагат непредвидени разходи), важно е да има план „Б”

+

Силна комуникационната кампания

Липса на методика и инструменти за оценка на въздействието

+

Независимост от политическите власти

Липса на визия за годините след „Европейска столица на културата”

+

Подкрепа от страна на институциите и бизнеса

Липса на квалифицирани кадри и капацитет

+


Гражданите да почувстват проекта като свой и да усетят реалните ползи от него

 

Повечето градове си поставят цели, свързани с подобрения в инфраструктурата, разширяване на кръга на потребителите на културата, привличане на посетители от страната и чужбина, икономическо развитие, популяризиране на града и подобряване на неговия имидж в международен план, сътрудничество с други европейски страни.
Тук можете да се запознаете с конкретни примери за целите и ползите от проектите на различни градове „Европейски столици на културата” през годините.

ГРАДОВЕ КАНДИДАТИ В БЪЛГАРИЯ 2019

ГРАДОВЕ КАНДИДАТИ В ИТАЛИЯ 2019

2013-2018

2012-1985


ВАЖНИ ДАТИ

април 2018 г.

Второ заседание на комисията за мониторинг и консултации

30 септември 2018 г.

Връчване на паричната награда в памет на Мелина Меркури

2019 г.

Осъществяване на събитието

Насоки и Документи

Кандидатурата на градовете се подготвя въз основа на формуляр за кандидатстване, който трябва да бъде изготвен на английски език...
повече информация

Новини


Европейска столица на културата 2019
Design and Development by Pimdesign

Авторски права