2019 България

ВЪПРОСИ АРХИВ

1.Какво е „Европейски столици на културата” и кой ги избира?

Съветът на ЕС е единствената институция, която може да присъди званието “Европейска столица на културата”. Създадена през 1985 г. инициативата се превръща в най-значимото и мащабно европейско събитие в областта на културата. Всяка година по един град от две различни европейски държави стават „Европейски столици на културата” . През 2013г. това са Марсилия и Кошице, през 2014г. ще са Умео и Рига, през 2016г. Сан Себастиан и Вроцлав. Тези толкова различни градове, са доказателство за богатството и многообразието на европейските култури. Досега повече от 40 градове са били „Европейски столици на културата” .

Инициативата е създадена с цел да :

Изведе на преден план богатството, могообразието и общите черти на европейските култури;

Да насърчи взаимното опознаване и разбирателство между гражданите на Европа.

Мащабната културна програма, с продължителност от една година, трябва да донесе ползи не само през годината, в която градът е „Европейска столица на културата” , но и в дългосрочен план за по-добрия живот на неговите граждани.

2.С кои чужди градове ще се състезава избраният български град-кандидат за „Европейска столица на културата”?

С Решение №1622/2006/ЕО на Европейския парламент и Съвета, е установен ред, по който държавите, могат да са домакини на „Европейска столица на културата“ всяка година. Състезанието не е между държави, а между градовете в определените държави. Например, за 2013 година определените държави са Франция и Словакия. Избраните градове са Марсилия и Кошице, които бяха официално номинирани за „Европейски столици на културата за 2013” от Съвета на ЕС през май 2009г.

3.Kакви качества трябва да притежава един град, за да е достоен кандидат за „Европейска столица на културата” през 2019 г.?

Градовете, които са „Европейски столици на културата” се избират не само заради това което са, но най-вече заради културната програма, която организаторите на проекта са замислили. Тази културна програма трябва да изпълни няколко критерии, по които журито оценява кандидатурите при подбора на градовете. Те са разделени на две групи:

Европейското измерение

сътрудничество между културните оператори, хората на изкуството и градовете от България и другите държави-членки във всички сектори на културата √

богатството на културното многообразие в Европа √

общи черти на европейските култури √

С други думи, градовете- кандидати трябва да представят ролята, която са имали в развитието на европейската култура, връзките, които имат с Европа, тяхната европейска идентичност. Същевременно трябва да покажат , че участват в съвременния културен и аристичен живот в Европа, както и традиционната си култура. Разбира се европейската култура е съвкупност от много различни култури. В този смисъл всеки град трябва сам да дефинира какво е за него европейската култура, кои са специфичните черти, които го характеризират и които ги няма в другите градове. Програмата на града трябва да е изградена върху „местния културен потенциал”. По този начин той става и по-интересен за чуждестранните туристи. А това може да бъде постигнато единствено с активното участие на гражданите.

Град и граждани

участие на гражданите и привличане на техния интерес, както и на интереса на чуждестранните граждани √

дългосрочно културно и социално развитие на града √

С други думи, градовете кандидати трябва да подготвят културна програма с участието на гражданите, която да привлича техния интерес, както и интереса на чуждестранните граждани. Тя трябва да привлича публика от самия град и от други български градове, както и туристи от други държави.

При подбора, експертното жури взима под внимание и управлението на проекта, неговото качество в културен и артистичен план и комуникационната стратегия.

4.Защо моят град да е кандидат за „Европейска столица на културата”?

Освен, че е стимул за развитието на културата, проучвания на предишни „Европейски столици на културата”, показват, че инициативата е възможност за:

Обновяване на градската инфраструктура;

Популяризиране на града в международен план и повишаване самочувствието на неговите граждани;

Повишаване на гражданското участие;

Стимулиране на творчеството и динамизиране на културния живот в града;

Засилване на международното сътрудничество и стимулиране на туризма.

За повечето градове инициативата „Европейски столици на културата” има положителен ефект в дългосрочен план, включително създаване на нови възможности за развитие на културните и творческите индустрии , туризма и предприемачеството в областта на културата и изкуствата.

5.Какво представлява Европейското измерение?

В докладите на журито за подбор някои градове са били критикувани, че не са акцентирали достатъчно върху европейското измерение в програмата си (например Корк). Други като Ливърпул, които споделят опита си с други европейски градове, са сочени за добър пример. Виж отговора по-горе.

6.Какви са ползите от ”Европейска столица на културата” за градовете, на които е присъдено званието, в икономически, социален и културен план ?

Глазгоу, който е избран за „Европейска столица на културата” през 1990г. е първият град, започнал да оценява въздействието от званието. Ливърпул, който е „Европейска столица на културата” през 2008г. е първият град, направил дългосрочно проучване от 2005 до 2010г. за въздействието от званието в икономически, социален, културен план и за развитието на градската среда. Въздействието се измерва по отношение на целите на програмата.

Например Ливърпул си поставя следните цели в своя проект:

Да привлече нова национална и международна публика и да стимулира туризма в града и в Северозападния регион;

Да стимулира устойчивото развитие на културния сектор в града в дългосрочен план;

Да утвърди на национално и международно ниво ролята на творците и на културата за подобряването на условията за живот, за създаването на работни места и за развитието на туризма в града.

За да могат да оценят въздействието от „Европейска столица на културата” в икономически, социален и културен план е важно градовете да имат методология и инструменти и да започнат проучванията на ранен етап от подготовката си, които да обхващат 5-10 годишен период.

Ливърпул привлича университети и статистически агенции, което допринася за по- доброто използване на опита от проекта. В този смисъл мониторингът на проекта „Европейска столица на културата” на града преди по време и след завършването му е ключов елемент за оценката на въздействието. За повече информация: http://www.liv.ac.uk/impacts08/

7.Kакво е значението на инфраструктурните проекти?

Смисълът на инициативата „Европейска столица на културата” е преди всичко да стимулира развитието на културата, да създаде условия за устойчиви културни проекти, които да направят живота в градовете по-добър и по този начин да стимулира икономиката в града и региона.

Примерите от предишни „Европейски столици на културата” показват, че инициативата е двигател и за обновяването на градовете – реконструкция и социализация на стари индустриални сгради, ремонт на културни институции, изграждане на нова културна ифраструктура. (Глазгоу, Лил,Люксембург, Корк са добри примери за това).

8.Какво се случва при настъпване на непредвидени ситуации (природно бедствие, финансова криза и др.)

Рига е пример, където с настъпването на финансовата и икономическа криза държавата намали финансирането за култура, но въпреки това организаторите не се отказаха да осъществят проекта, като запазиха основните проекти в програмата. Винаги е добре да има план за непредвидени ситуации.

9.Как да се разпредели бюджетът? Проучванията показват, че избраните градове са с най-големи бюджети за оперативни разходи и те се увеличават през годините. Има ли връзка между размера на ресурсите, които градът планира да инвестира и оценката на журито?

Не, всъщност размерът на бюджетите на „Европейските столици на културата” през годините не се променя значително. Разбира се има разлика между различните градове, но това се дължи на големината на самия град ( по –големите градове имат по-големи бюджети) , както и стандарта на живот в страната като цяло ( стандартът на живот в София не е същия като в Лондон например). Не трябва да има надути бюджети. Важно при оценката ще бъде качеството на проекта и бюджета да е реалистичен.

10.Кой има отговорноста да информира гражданите за инициативата и да привлече тяхното участие? Европейската комисия, Министерство на културата, градът? Има случаи, в които гражданите се привличат към инициативата в началото, но в последствие те губят интерес и не участват активно в събитията.

Отговорността е на самия град. Европейската комисия не може да осъществи толкова мащабна комуникационна кампания, защото държавите в ЕС са много, освен това е важно гражданите да се включат още в началото при изработването на кандидатурата и да не се губи техния интерес към инициативата.

11.Нужно ли е да се инвестира в реклама на града в чужбина? Ще повлияе ли това на оценката на журито?

Не, на етапа на подбор не са позволени мултимедийни рекламни материали. Това е излишна загуба на пари и време. Разбира се , градът може да има рекламна стратегия, свързана с кандидатурата на града за „Европейска столица на културата”, но това няма да повлияе на избора на журито.

12.Може ли да кандидатства регион за „Европейска столица на културата“ и необходимо ли е да бъде регистриран като юридическо лице?

Званието „Европейска столица на културата“ може да бъде присъдено само на град, но той може да включи в програмата си и заобикалящия го регион. Програмата на Марсилия включва целия регион Прованс. На етап подбор не е необходимо да бъде регистрирано юридическо лице, което да представлява града. Добре е да има организация, която да управлява проекта, дали това ще е фондация, борд, асоциация, съвет и др. форма е преценка на самия град.

13.Какви ще бъдат основните дейности на Министерството на културата като Национален координационен орган за провеждане на конкурса за избор на български град за „Европейска столица на културата” през 2019 г.?

Решение № 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 24 октомври 2006 г. за установяване на действията на Общността за „Европейска столица на културата“ за годините 2007—2019 определя правилата, целите, критериите за избор и реда на държавите, от които да бъдат избирани градове за “Европейска столица на културата” в периода 2007-2019г. В съответствие с Решението, България, заедно с Италия са определени да бъдат домакини на тази проява през 2019 г.

Съгласно установената процедура, конкурсът за избор на град за „Европейска столица на културата” се организира на национално ниво и протича на два етапа: предварителен подбор и окончателен подбор, който се извършва от смесено международно и национално жури от 13 независими експерти в областта на културата (7 - определени от европейските институции и 6 - от държавата- членка).

За целта, следва да бъде определен Национален координационен орган за провеждане на конкурса. В повечето държави, които са били домакини на „Европейска столица на културата“, такъв координационен орган е съответното Министерство на културата.

Затова беше прието Решение на Министерския съвет, с което Министерството на културата беше определено за Национален координационен орган за провеждане на конкурса. Основната отговорност на Министерството е свързана с обезпечаването на дейността на журито за подбор и прозрачността на избора /докладите на журито след всеки от етапите на подбора ще бъдат публикувани на сайта на Министерството/.

14.Какво ще залегне в многогодишната програма (2015 - 2019) за подкрепа на избрания български град, която предстои да бъде създадена?

Програмата следва да включва всички мерки, които ще осигурят успешното осигуряване и провеждане на цялостната програма на събитието, в т.ч. неговото ресурсно обезпечаване, програмиране на културните прояви, медийно покритие, международни контакти, изграждане на допълнителна културна инфраструктура и др. Естествено, програмата ще бъде съставена на основата на консултации с ръководството на избрания за „Европейска столица на културата” град, с бизнеса, с компетентните ведомства, както и с НСОРБ.

15.Кое е най-голямото предизвикателство в битката между градовете? Какви са опасностите?

Не са малко случаите, когато местната власт или националните правителства са се опитвали да контролират управлението на проекта и са загърбвали същността на инициативата: развитието на културата. Политическата намеса води само до разединение на културните дейци и отслабване на качеството на проекта. Пример за това е Марибор, 2012, където арт директорът на проекта си подава оставката по време на домакинството на Словения.

Друга опасност са инвестициите в мащабни инфраструктурни проекти, които поглъщат огромни ресурси и често остават недовършени през годината, когато на града е присъдено званието. В интерес на града е инвестиционната програма да е устойчива и да има ефект в дългосрочен план, да създава условия за по-добър живот в града. Стратегическите инвестиции са инвестициите в хората, в подобряването на условията за живот, активното гражданско участие, достъпа до култура за всички.

Друга опасност е усилията да са насочени само към годината, в която градът е „Европейска столица на културата” и е в светлината на прожекторите, а след това постигнатото се изоставя.

16.Към момента няма яснота как правителството ще подпомогне финансово българския град, който ще бъде избран за „Европейска столица на културата” през 2019г. Какво трябва да бъде отбелязано в такъв случай в графата от формуляра относно бюджета, където има раздел ”финансиране от правителството”.

Градовете следва да посочат реалните средства, които те предвиждат да поискат или могат да получат от правителството.

17.Кои ще са националните членове в журито за подбор?

На този етап не е необходимо градовете да знаят тези имена, защото контактите с членовете на журито са забранени извън официалните срещи за подбор, когато градовете ще имат възможност да представят своите проекти, а журито да постави своите въпроси. Имената на членовете на журито ще бъдат обявени преди срещата за първоначален подбор.

18.Как да се тълкува изискването, че апликационният формуляр  не трябва да надвишава 80 страници, шрифт Times New Roman 12, формат A4. Това изискване отнася ли се за заглавията, цитатите, графиките?

Във формуляра за кандидатстване и в поканата за подаване на кандидатури е записано:

„На етапа на предварителен подбор, попълненият вариант на формуляра за кандидатстване (без приложенията) не трябва да надвишава 80 страници, шрифт Times New Roman 12, формат A4. В рамките на този лимит (80 страници) кандидатите могат да приложат и илюстративни, графични или други визуални материали /например лого/. Извън този лимит са позволени допълнително две приложения: едно за описание на детайли на културната програма (до 10 страници) и едно към финансовата част (до 5 страници).

....

Формулярите за кандидатстване, които не са изготвени съобразно посочените по-горе изисквания както за етапа на предварителен подбор, така и за етапа на окончателен подбор, няма да бъдат допуснати и разглеждани по-нататък.”

Заглавията, цитатите, графиките (включително и шрифта им) се считат за част от визуализацията и следователно за тях не важи това ограничение. Правилото Times New Roman 12 важи единствено за самия текст на апликационната форма, която членовете на журито ще използват за оценка на кандидатурите.

19.Първата страница от формуляра за кандидатстване, съдържаща таблица с административна информация относно кандидата включва ли се в лимита от 80 страници?

Не, първата страница се попълва единствено за административни цели. Тя трябва да е отделно от апликационната форма и не се включва в лимита от 80 страници.

20. Необходимо ли е в апликационната форма да се включват пояснителните текстове към въпросите?  Трябва ли въпросите в попълнените апликационни форми на всеки град –кандидат да са написани точно така, както е в документите съпътстващи поканата за кандидатстване?

Във формуляра за кандидатстване е написано: ”от съществено значение е между всички въпроси и съответните отговори във формуляра за кандидатстване да има ясна обвързаност”. Важно е да бъде съблюдаван редът на въпросите, за да могат членовете на журито да намират лесно информацията, която им е необходима във връзка с кандидатурата на съответния град. Не са допустими никакви промени в текста на въпросите! Не е необходимо да се преписват и да се включват във формуляра за кандидатстване обяснителните текстове под някои от въпросите. 


21.На какъв език трябва да се представя  проектът пред  журито ?

На срещата за подбор ще има осигурен симултанен превод. Проектът на съответния град може да бъде представен на български или на английски език.

22.Колко души трябва  да представят проекта пред журито?

Както е записано в чл. 5 (за етапа на  предварителен подбор) и в чл.6 (за етапа на окончателен  подбор) от „Процедурните правила за конкурса за присъждане на званието ”Европейска столица на културата -2019” в България”:  „Градовете сами избират кой да представи техния проект пред журито, като спазват условието броят на делегатите да не надвишава десет души.”


23.Презентаторът, трябва ли да е участвал в подготовката на проекта или може да е видна обществена личност с добри презентаторски умения?

В Процедурните Правила е записано: „(...)Градовете сами избират кой да представи техния проект пред журито(...).” Препоръчително е делегатите, които ще представят проекта пред журито да познават в детайли формуляра за кандидатстване  на града и културната програма, която този град предлага  и да са участвали в подготвителния процес на кандидатурата.

24.Необходимо ли е  да бъде регистрирана структура/организация , която ще отговаря за организацията и осъществяването  на проекта за „Европейска столица на културата”, посочена  в раздел  III. т.1.1 от формуляра за кандидатстване? Необходимо ли е тази структура да бъде регистрирана като НПО или може да бъде Обществен съвет към Общината. Това условие ли е за участието на градовете в конкурса или тази структура/ организация може да бъде създадена на по-късен етап?

На този етап от конкурса,  градовете кандидати трябва само да обяснят какъв вид структура/организация предвиждат да управлява и изпълнява проекта „Европейска столица на културата” през 2019 година. Поради това на този етап не е необходимо да се регистрира организация, само за участието в конкурса. Важно е да има екип, който управлява процеса по кандидатстването. Организационната структура може да е Обществен съвет към Общината , НПО или друга организация. Градовете кандидати сами определят каква структура / организация ще управлява проекта за ЕСК. На по-късен етап ако градът прецени за необходимо , може да бъде регистрирано юридическо лице, което да управлява проекта за ЕСК. Както е отбелязано в Ръководството за градовете (т.11, Раздел IV „Фактори за успех”) „Независимостта от политическите власти на художествения/изпълнителния ръководител/директор и на структурата, отговорна за осъществяването на програмата, може да се окаже от решаващо значение за подготовката на инициативата. Някои предишни „Европейски столици на културата” са били до голяма степен потърпевши от прякото участие и силната намеса на политическите власти в структурата, отговорна за осъществяването на инициативата. Трябва да се има предвид, че подготовката на града за „Европейска столица на културата” отнема най-малко шест години, както и че политиците могат да се сменят в рамките на този период.”

25.Кориците на кандидатурите, включват ли се в лимита от 80 страници?

Не. Кориците на апликационните форми не се включват в лимита от 80 страници.

26.Може ли да се променя редът на въпросите от формуляра?

Не, въпросите, както и техният ред, не трябва да се променят. Същото важи и за Разделите от формуляра.

27.Въпросите и отговорите на въпросите всички ли трябва да са шрифт Times New Roman 12?

Да, както въпросите, така и отговорите на въпросите от формуляра трябва да са в шрифт Times New Roman 12

28.Какви разходи трябва да се опишат в таблицата от раздел 2, т.2.2  в графата „Капиталови разходи” от формуляра за кандидатстване? Това разходите, предвидени за самата година на ЕСК ли са, или могат да се включат и разходи, които са осъществени преди 2019 година (например –ремонт на културни институции, който е  осъществен преди 2019 година)

Градовете трябва да опишат бюджета, който възнамеряват да отделят за проекта ЕСК през 2019 година. В графата „Капиталови разходи” те могат да включват и разходи за ремонт на културни институции, извършени преди 2019, но това трябва да бъде обяснено ясно в документите за кандидатстване.


29.Могат ли градовете – кандидати да включат в таблицата финансирането за държавните културни институти на тяхна територия, което институтите получават всяка година от бюджета на Министерство на културата?

Да, но те трябва да посочат , че това не е финансиране, предвидено специално за годината на ЕСК, а е част от годишния бюджет за култура, която ще бъде преразпределена за проекта ЕСК (Виж. Обяснителния текст под таблицата от 2.2).


30.Има ли някакъв процент или граница , в която може да се разминават бюджетите на градовете, разписани във формуляра за кандидатстване, на първия етап от конкурса и на втория етап от конкурса?

Бюджетът трябва да е реалистичен, както на етапа на предварителен подбор, така и на етапа на окончателен подбор, и не трябва да има големи разминавания между двата етапа от конкурса. Ако има голямо намаление на бюджета между двата етапа от конкурса, това би поставило под въпрос,  доколко е реалистичен бюджетът и доколко ще е изпълним самият проект, а също така и капацитета на града да осъществи проекта.

31.Наименованията на разделите от формуляра за кандидатстване могат ли да са на отделни страници и те включват ли се в лимита от 80 стр? 

Да, разделите от формуляра за кандидатстване могат да са на отделни страници, при условие, че не е нарушена цялостта на формуляра за кандидатстване- това е един цял документ, не трябва различните раздели да са в отделни документи. Не се приемат хвърчащи страници. Формулярът за кандидатстване трябва да съдържа всички задължителни въпроси и отговорите на тези въпроси, като се спазва редът, както на въпросите , така и на разделите във формуляра. Наименованията на разделите от формуляра за кандидатстване се включват в лимита от 80 стр.

32.Какво трябва да се попълни в таблицата, от първата страница на документите за кандидатстване, в колонката  „представител на кандидата”?

Таблицата се попълва за административни цели и не е част от формуляра за кандидатстване. Тя трябва да е отделно от него. Представител на кандидата е кметът на града или директорът на организацията, която е подготвила кандидатурата.

33.Областите нямат предвидени финансови средства и няма да участват в кандидатурата– какво трябва да се попълни  в таблицата, в раздел 2,  т. 2.2 , т.2.7 от формуляра за кандидатстване?

В таблицата в раздел 2,  т. 2.2 , т.2.7 се попълват източниците на финансиране и проектите, които общините, подкрепящи кандидатурата на съответния град  възнамеряват да изпълнят, но  трябва да има кратко обяснение( в таблицата или като бележка под линия), че това са източници на финансиране от други общини. Ако другите общини не са предвидили финансиране, тогава тази графа от таблицата може да остане празна, но трябва да има обяснение, защо не е попълнена. 


34.Какво трябва да включват отговорите на въпросите 10 и 12 от формуляра за кандидатстване? Може ли да не се отговаря на единия от двата въпроса, а отговорите да се комбинират? В обяснителния текст под въпрос 12 е записано, че отговорът не е задължителен на първия етап. Това означава ли, че на този въпрос може да не се отговаря?

На Въпрос 12 трябва да има отговор, но на този етап не е необходимо да се посочват подробности или да се посочват всички оператори, с които е предвидено сътрудничество. Обяснителният текст се отнася единствено за последната част от въпроса” Посочете някои оператори, с които е предвидено да си сътрудничите и уточнете по какъв начин е предвидено това сътрудничество да се осъществи”

Относно въпрос 10, моля вижте т.3.2 „Европейското измерение” от Ръководството за градовете.

35.В колко екземпляра се попълва формулярът за кандидатстване?

В поканата за кандидатстване е записано ” Попълненият формуляр за кандидатстване и приложенията към него трябва да са изготвени в 20 идентични екземпляра на хартиен и на един електронен носител, на английски език и при желание на още един от официалните езици на ЕС. Те трябва да бъдат изпратени по куриер в запечатан плик с надпис „За конкурса Европейска столица на културата -2019” на адрес:

Министерство на културата 

Дирекция „Международна дейност, европейски програми и проекти”

бул. "Ал. Стамболийски" № 17

София 1040

България

и по електронна поща на адрес: Е-МAIL: d.danailova@mc.government.bg.

36.В колко екземпляра трябва да е първата страница с таблицата от формуляра  , трябва ли да има печат на общината върху подписа на „лицето упълномощено да представлява кандидата” ?

Таблицата е за административни цели, тя не е част от формуляра. Няма изрично изискване да има печат върху подписа на „лицето упълномощено да представлява кандидата”.  Тя трябва да е в един екземпляр и да е в запечатания плик(кашон) с кандидатурата.

37.На какъв език трябва да са 20-те екземпляра? 

На английски език (за да може журито да работи по един текст) допълнително кандидатите могат да включат и екземпляри на български език. Електронните версии трябва да са: една на английски и една на български език.

38.Може ли кандидатите да използват различен дизайн на таблицата в т.2 „Финансиране на събитието” ( например пай или диаграма)?

Не. Форматa на таблиците трябва да се спази. Разбира се, кандидатите могат да използват различни цветове и обяснителни бележки в таблиците.


ВАЖНИ ДАТИ

април 2018 г.

Второ заседание на комисията за мониторинг и консултации

30 септември 2018 г.

Връчване на паричната награда в памет на Мелина Меркури

2019 г.

Осъществяване на събитието

Насоки и Документи

Кандидатурата на градовете се подготвя въз основа на формуляр за кандидатстване, който трябва да бъде изготвен на английски език...
повече информация

Новини


Европейска столица на културата 2019
Design and Development by Pimdesign

Авторски права